Топлоизолация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Топлоизолацията е елемент, най-често част от сграда, служещ за намаляване на топлинния поток (топлинните загуби). Често в топлоизолацията се включва и рефлективна преграда, намаляваща и топлинното излъчване. Освен във външното и вътрешно изолиране на сгради, топлоизолация се използва и при готварски печки, хладилници, бойлери и други устройства, където е важно да се намалят топлинните загуби, както и в много промишлени приложения (апарати, тръбопроводи и др.).

Най-често използваните в строителството топлоизолационни материали са:

Това са материали с ниски коефициенти на топлопроводност (0,02-0,05 W/(m*K)), което редуцира необходимата дебелина на изолационния слой. Изолацията с вата обикновено се използва с пароизолационен слой, тъй като топлинният градиент, създаван от самата изолация, довежда до кондензация на влага, която намалява топлоизолационните свойства. Пароизолацията винаги се поставя от топлата страна на топлоизолацията.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]